РУМЕН МАРКОВ В ЕЗОТЕРИЧНА КНИЖАРНИЦА ЕЛРИД - СОФИЯ, УЛ. СТ. КАРАДЖА 7А

Румен Марков е роден през бурната 1968 г. Изживява себе си като вечно млад и търсещ.

Пише стихове откакто се помни. Стиховете му са послания от необятността.

Първите си екзистенциално-езотерични творби поетът пише през 1987 година,, годината, в която се смята, че новата енергия от Източника – Махатма или Аватарът на Синтеза се спуска на Земята. Тази нова енергия дава възможност чрез лъч от светлина, човек да се свърже с душата си, а чрез тази връзка да се едини със самия Източник. Първата му поетична книга „Пеперудите” излиза през 1997 година. Едни от водещите мотиви в първата стихосбирка на Румен са екзистенциалната драма на човека в объркания свят и изпитанията пред неординерния дух. Култът към фатално-креативното женско начало тогава е емблематичен знак на неговата поезия, който в следващите му книги се трансформира все повече, както самият автор.

Поезията на Румен Марков е творение за духовното, произтичащо от духовните слоеве на живота. Стиховете му са послания на менталния, астралния и емоционалния му Аз, които висшият му Аз е загребал от акашовото море на изкуството. В тях са съчетани чисто духовните анонси с нестандартния, дързък и свръх-интелектуален подход. Творчеството на поета представлява изключителен канал на енергия от и към измеренията.

В момента  трите му стихосбирки – „Пеперудите”, „Огнена скреж” и „Сдобрявам се с ангелите” са пуснати в Езотерична  книжарница „Елрид” – София, ул. „Стефан Караджа” 7А. Ако искате да се потопите в акашовите потоци на невремието, романтиката, дързостта, и таланта, направете го. На добър път с една „Маркова поезия”!

                                                                                                                              Славомир Томов

СТИХОВЕТЕ НА РУМЕН МАРКОВ - ОСМИСЛЯНЕ НА ЗНАНИЕТО

  Поезията може да бъде определяна по много начини. Да бъде описвана патетично и скептично.

  В най-общ план, стиховете, написани от Румен Марков могат да бъдат определени като форма на себепознание, като специфичен начин да се проследи и осмисли сложната биографична нишка. Нишката, която понякога е толкова заплетена, че не знаем в кой край се намираме.

  Между дръзкото раждане и плахото отлитане има различни сюжети, сплит от различни емоции. Хората по инерция отказват да се озъртат в тях, да задават въпроси, да търсят решения...Румен Марков не иска да се откаже от всички тия неща. Озърта се, любопитства, търси въпросите и не ги отминава. Читателят може да проследи това озъртане, да върви по следите на един изпълнен с напрежение поглед. Този поглед е вече поезия – визия, която търси и намира словестната си изява.

  По различни начини научаваме, че сме част от от други биографии, от нечии подозрения, от връхлетели ни в детството нежности, неразбирателства, грубости.

  Знаем и това, че зад нас има много писано и изписано – обширна словестна нива.

  Стиховете на Румен се стремят да осмислят това знание, да го представят като сложна емоция. В тях има приближаване до нещата, но има и хладно дистанциране от тях. Има пристрастна тревога, но има и хладна ирония.

  Тази поезия не разчита на романтически опозиции, на повдигащи се на пръсти емоции. Тя по-скоро ги демистифицира, провокира ги, шамаросва ги с неочакваните им двойници – умората, скуката, безмислицата...

  Това вероятно е отчайващо.

  Но не е отчайващо – за хора, които знаят какво е поезията.

  И пожелаят да влязат в дома на думите.

  Домът на думите, който е апостроф на болката.

  Домът на думите, който е апотеоз на любопитството.

                                                                  проф. Валери Стефанов